МАКАРОНЍЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до макаронизъм, който е свързан с макаронизъм. Макаронически елементи. Макароническа творба. Макароническо стихотворение.

◊ Макароническа поезия. Литер. Хумористично-сатирична поезия, развила се в Италия през ХV в., чийто комизъм се изгражда главно върху преднамерено, изкуствено вмъкване в речта на думи, изрази или окончания от архаичния пласт на езика или от някой чужд език. Макаронически стил. Литер. Начин на изразяване в хумористична реч, примесена с думи и изрази от чужд език, чрез които се цели да се засили комизмът и обикн. да се осмее чуждопоклонничеството.


Източник: Речник на българския език (онлайн)