МА̀КИЯ ж. Съобщества от няколко вида обикн. вечнозелени трънливи храсти, които растат по скалисти и силно ерозирани почви в райони със средиземноморски климат; маквиси. Вечнозелени храсти макии, достигащи до 4 м. височина и образувани от храстовидни дъбове и ерика, се сменят с великолепни гори от парнар. Пр., 1952, кн. 6, 38.
— Ит. macchia.