МАКСЍЛА ж. 1. Зоол. При някои насекоми и ракообразни — втората или втората и третата двойка челюсти, които понякога, както е при пеперудите, преминават в хоботче. Ларвата на мравколъва лови жертвите си с помощта на своите челюсти. Мандибулите ѝ са здрави, .. Но те не са единствената съставна част на хватателния апарат. В него участват и максилите. М. Йосифов, НСН, 33.

2. Анат. Горночелюстна кост.

3. Анат. Горна челюст.

— Лат. maxilla.


Източник: Речник на българския език (онлайн)