МА̀КСИМА ж. Книж. 1. Логически, философски или естетически принцип, изразен в кратка формула или изречение, служещ като ръководно начало в живота, политиката или друга дейност; правило, принцип. В 865 г. той [Борис I] се беше обръщал към Константинополския патриарх Фотий с подобни въпроси и искания, а в резултат на това получи едно блестящо съчинение, в което ярко се рисуваха моралните максими на източното християнство. Т. Жечев, БВ, 93-94. Правдата за живота — ето първия закон, първата фундаментална максима на нашето днешно изкуство, с дълбоко убеждение приета като ръководно начало от всеки български художник. Пл., 1969, кн. 5, 69. Една анекдота, една приказчица, поучава много по-добре отколкото най-мъдрите философски максими. Д. Войников, РС, 280.
2. Кратко изречение, пословица или крилата фраза, изразяваща някаква мъдрост, житейско правило и под.; сентенция. Тая сбирка от пословици е засега единственото съкровище на ония дивни максими и изречения, в които са събрани най-преките свидетелства за оригиналността на българския дух и мисъл. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (2), 11. Той често казваше, че трябва да прощаваме дребните слабости на близките си, макар че сам не се ръководеше от тази максима. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 476. И понеже така се случи, че четивото ни се опира на хубавите неща, казани за човека от поети и артисти, ще припомним една друга позната и често повтаряна максима: „Човек — това звучи гордо“. Ст., 1968, бр. 1181, 3.
— От лат. maxima sententia 'висш принцип'.