МАКСИМАЛЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Книж. Най-висока степен в проявата на някакво качество, признак, състояние и под. Противоп. минимализъм. — Съжалявам за невъздържаността си — казах аз. — Изненадан съм от вашия максимализъм — пое в друга посока директорът. А. Наковски, БС, 188-189. Високо напрежение на чувството, свойствено на една поетична натура, за която е характерен драматизъм, максимализъм на изживяванията, се съединява в стиховете на П. Пенев с един непрекъснат стремеж към обобщение. Лит. ХI, 320. Нравствен и обществен максимализъм. // Крайност във възгледите, в изискванията, неоправдана от реалните възможности. Безспорно Фердинанд е главният виновник за катастрофите на България, подпомаган и улесняван от неуравновесения максимализъм и шовинизъм на българската буржоазия. Д. Казасов, ВП, 161. Аз се родих пет века по-късно не в Кламси, а в софийската Драз махала, и то във време, когато херцогът и дърварите се бяха здравата сритали, ..; време на истинско геройство, традиционна низост и краен максимализъм. Ем. Манов, ПС, 26. Нямаше ли в превода [на „Фауст“] на Балабанов и добри страни? С какво се оправдаваше тоя максимализъм [в критиката на Б. Пенев]? М. Кремен, РЯ, 573.
— От рус. максимализм.