МАКСИМАЛЍСТ м. Книж. 1. Човек, който проявява много големи изисквания към някого или нещо, стремейки се да постигне максималното. Противоп. минималист. Има разни видове принципни и взискателни педагози. Едни от тях са максималистите. Те дават много от себе си на ученика, ала го дават така, както народът с тънка наблюдателност е оценил — „на заем брашно“, т. е. което трябва да се върне в повече. Отеч., 1977, кн. 10, 5.
2. Човек, който проявява крайност във възгледите, изискванията, неоправдана от реалните възможности. Тази дълбока, безгранична увереност в силите на народа не прави Апостола максималист. Той не отрича изобщо чуждата помощ дори от „гявола“, стига тя да бъде искрена. Ив. Унджиев, ВЛ, 198. Човек става максималист. Той иска още и още, .. Особено ако е любител на архивни документи и педант като мене. Ал. Гетман, ВС, 119.
— Фр. maximaliste.