МАКСИМАЛИСТЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Книж. Прил. от максималист и от максимализъм; максималистически, максималистки. Борис I още тук [във въпросите] беше зарегистрирал максималистичната си програма да получи независим патриарх и да има независима черква. Т. Жечев, БВ, 93-94. Като знаеха възможностите на производството на торове, шабленци не проявяваха максималистични искания към държавата. Ст. Поптонев, ОБЛ, 109.


Източник: Речник на българския език (онлайн)