МАКСУ̀Л м. Остар. и диал. Продукти от собствена земеделска или скотовъдна дейност; реколта, добив. — Тая година максула го биваше. Какво масло! Стегнато от тая ледена планинска вода — човека да умериш, сумун ще му се подуе. А сиренето! Бели камъни. П. Росен, ВПШ, 159. Кога и да минеш покрай дедови Дичови, зиме било, лете било, — пинтата е все пълна с два пъти препечена ракия, от дедо Дичов максул. М. Георгиев, Избр. разк. 41-42. Отделните преустройства се сливаха в един съгласуван и цялостен план .. Така се избягваха злоупотребите при покупките на селските максули и вземането на тайни комисионни. Д. Димов, Т, 71. Това му стигаше [на Руси] бол-бол да са прехранва, а за да отхвърли нещо за зли години, това не му идеше ни на ум. Като няма от максул, той знае да продава и от овцете, както и направи. Ил. Блъсков, ПБ I, 34. — Да си идем на Пирина, / .. / там щем стадо да изпасем / и максул щем да си земем. Нар. пес., СбНУ VIII, 7.
— От араб. през тур. mahsul.