МА̀КСУС нареч. Остар. и диал. Нарочно, преднамерено, специално. — Какво, ти искаш да речеш, че Василка максус се е нагиздила за тях, за моканите? Й. Йовков, Разк. III, 297. — Бях вече майстор със собствена работилница, но съм ходил при него максус да му видя мурафета. Не работеше старият Филип — рисуваше! С. Северняк, ИРЕ, 18. — Ела учителю. Максус те повиках, да ти се оплача от моя Драгой — на̀ в очи да му кажа. А. Страшимиров, А, 615. Аз поисках да го изпитам да го леча с Ландишова спирт, когото максус и за това изписах от Орловската спецария на Карла Рота. ЦВ, 1859, бр. 443, 4. Невестата се води от девере с една бела максус изткана кръпа ели шарено шерве. СбНУ V, 43.
— От араб. през тур. mahsus.