МАКУЛАТУ̀РА ж. 1. Печат. Изцапан, неясен или погрешно отпечатан лист. Освен печатните книги .. има ценни колекции от ръкописи, макулатури, портрети, писма на големите идеолози и практици. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 94. Части от формата се печатат често пъти отделно .. така че да съвпадат една в друга или една до друга. Едно малко разместване прави отпечатъка негоден (макулатура). Ил. Рашков, ПТ, 152.
2. Спец. Отпадъчна хартия от печатарските предприятия, архивите, бита и др. Защото ние не заключваме в чекмеджето си, .., своите умствени преписи и съставления, ..; но ние ги пущаме веднага на пазар, че ако би ще и за макулатура. Хр. Белчев, Избр. съч., 107. Сега в целия свят се работи по очистването на макулатурата от типографските мастила. ВН, 1978, бр. 191, 4.
3. Прен. Книж. Бездарно произведение на изкуството (литература, живопис, музика и под.) Абстракционистка макулатура.
— От фр. maculature или нем. Makulatur.