МА̀КЯ ж. Диал. Майка (в 1 и 7 знач.); майна, майча, мала1, мама1, мая2. — Ега те закопае макя ти! Дано ви господ убие... Мира нямам. Жената беше устата. П. Велков, СДН, 409. — Мене оня ден ми грабна [вятърът] шамията, та чак у Вутови на колата на климията! .. — Мълче, мари! — окна баща ѝ [на Дуда], — тоя вятър едно време ме ожени за макя ти! Елин Пелин, Съч. V, 106. Стоянова макя на два друма стои, / на два друма стои, та карвана брои, / та карвана брои, карванджия питува. Нар. пес., СбВСтТ, 758. Твоя макя, Петре, жив те жали, / жив те жали, цръна кръпа носи. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 370.
МА̀КЯ междум. Диал. Ами, как не. — Казах ли ти, че ще те оплескат! Хем в същия вестник, дето по-рано те хвалеха .. — Макя, много ми е па зор! .. — Ни чета вестник, ни ми па трябва да знам какво пише! Ст. Даскалов, СЛ, 377. — А защо не са го откарали [добитъка] у Сърбия? — обади се нечий сънен глас .. Ще им теглят там един бой, че са минали границата, та ще забравят и стока, и всичко! — Макя! — възрази друг. — Азе миналата година ходих на панаир в Зайчар. Прехвърлих си една юница и си я продадох на панаира там. Никой нищо не ми каза. П. Здравков, НД, 118.
— Друга форма: ма̀ке.