МАЛ1, ма̀ла, ма̀ло, мн. ма̀ли, прил. 1. Диал. Малък; мален. На двора геран и корито, край тях са наредени няколко лехи, все още изпъстрени с есенни цветя — мала момина градинка. П. Тодоров, Събр. пр. II, 187. Пише и в Барония книга в первата част на лист 567: Болгаре страшни всему миру. Мал народ, но непобедим. Хр. Павлович, Ц, 17. Шумоли гората чудно / и врабците мали / с гласеца си будят двете / либета заспали. Ив. Вазов, Съч. IV, 18. Остави си лудо-младо / на бачия рудо стадо, - / яхна коня, слезе в село / .. / в път застигна мома мала, на седенки закъсняла. Π. Π. Славейков, ЕП 1907, 108. „Ни сум вечеряла, / ни сум ягне яла, / .. / Са нош сум се дела / на малото врате, / седела и плакала.“ Нар. пес., СбНУКШ, 131. l Нар.-поет. — „Стани, нине, господине, / .. / Имаш момче мал малинче, / пише му се цар да бъде.“ Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 62.
2. Истор. За болярин — който е член на низшето болярско съсловие. Имаше и разни крадци, царски чиновници, селяни, разбойници, скитници и мали боляри. Ем. Станев, А, 76.
◊ Мала пролет. Диал. Времето през месец март, когато се стопи снегът и земята засъхне от топлината. Мало пладне. Диал. Закуска, която обикн. се прави преди обяд, но на някои места става и към 5 часа следобяд; ручок. „Знаеш ли, Радо ле, / моите влашки ножове.“ Нар. пес., СбВСтТ, 275. Мал Сечко. Диал. Малък Сечко; февруари. — Добър вечер. Ху, ху! Той и Мал Сечко като големия иска да се покаже, ама нему бързо ще му мине... — той се огледа учуден и добави с пречупен глас: — силата. Д. Талев, ПК, 19. Мал строй. Диал. Малък, предварителен годеж, при който на невестата се дава пръстен и златна монета, а се вземат чифт чорапи за младоженеца. Мало хоро. Диал. Хоро, което се играе обикн. от моми вътре в основното хоро и се движи в противоположна посока. — Хе сърбине, хе юначе, / я си постой, я погледай, / че ти играм мало оро, / мало оро калуджерско. Нар. пес., СбНУ ХIV, 112.
> Мало и голямо. Разг. ; Мало и велико. Остар.; От мало до голямо. Остар. Всички хора. В понеделник сутринта, денят на заминаването, Дойчиновци отново се изпразни. Мало и голямо излезе да изпрати стадата. К. Петканов, ЗлЗ, 252. Еди кой си ученик и той казал слово, та разплакал невинните слушатели повече от учителя и хванало мало и велико да плаче и да ридае. Н. Бончев, Съч. I, 69-70.
МАЛ2 неизм. прил. Диал. Обикн. като сказ. опред. в подч. обстоят. изр. за условие — добър, свестен. — Това, дето е за шпионство и политиканство, остави американците да си го правят, .., а американецо, ако е много мал тая жена, ще дойде тука, нема да седи от другата страна на земята. Й. Радичков, СР, 100.
МАЛ1, ма̀лът, ма̀ла, мн. ма̀лове, след числ. ма̀ла, м. Диал. Имот, стока, имане.— Дотрябват ти дръвца, идеш и си насечеш, никой те не закача за нищо. Мал ти е, какво ще те закача. А сега, позволително! Ст. Даскалов, ПЯ, 44. Право си каза човекът, како йе станал чорбаджия и како сиромах, и како на облог е узнет мало. Сълнцето рече: „Я че ти лъсно уземем мало“. Нар. прик., СбНУ Х, 161. Я щем да земем Николо, / дако е клето сираче. / Ще сберем и двата мала. Нар. пес., СбВСт, 90. Мал ми е, ако чеш земи го. Π. Р. Славейков, БП I, 263.
— От араб. през тур. malе.
МАЛ2, ма̀лът, ма̀ла, мн. ма̀лове, след числ. ма̀ла, м. 1. Диал. Голям дървен чук, с който се набиват колове, обикн. на ограда, кошара и под. или клинове, с помощта на които се разцепва друго дърво. Наби колето с мала. СбНУ ХLIX, 780.
2. Спец. Дървен чук, използван в медникарството.
— От лат. malles 'чук'.
МАЛ3, ма̀лът, ма̀ла, мн. ма̀лове, след числ. ма̀ла, м. Диал. Малак, малаче. Синовете му карат биолте, / Иванчо кара малите. Нар. пес., СбНУ ХХVII, 320.
МАЛ нареч. Диал. Малко; малце. Уплашил се Марко Кралевике, / без мал го треска накачила, / та го тресе три недели време. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 63. Отговори Дуко Посилнико: / „Слава богу, дедо калугере, / по-полека, дедо калугере, / че ми за мал чардаци попадат!“ Нар. пес., СбНУ ХLIV, 70.