МАЛАДЀЦ, мн. -дци, м. Остар. Книж. 1. Обикн. в обръщение. Употребява се за похвала или изразяване на възхищение от някой, който е проявил смелост или се е държал достойно; юнак. Никола наблюдава движението на веригите и изпада в истински възторг. — Господи! — говори той — какви момчета! Маладци! Вървят си, вървят си тъй... Й. Йовков, Разк. I, 78-79. — А сега, маладци, стегнете се и подканете всички младежи и ученици от околните села. Да ги видя след три дни на Бузлуджа. В. Геновска, СГ, 297. Един ден го похвали явно пред взвода за някоя добре изпълнена поръчка. — Браво, Вълко, ти си маладец. Ив. Вазов, Съч. VI, 118.
2. Млад човек; младеж. Щом потеглял да върви за към къшлата и заспивал прав, .. „Оставете ме свободен една нощ, казал един маладец; аз ще да го опаря“. З. Стоянов, ЗБВ I, 35.
— Рус. молодец.