МАЛАКО̀Ф м. 1. През XIX в. — вид женска рокля с подплата, полата на която е опъната на обръч, за да бъде издута във форма на камбана; кринолин. Беше неделя, тя [Ния] беше, облекла розов копринен малакоф. Д. Талев, ЖС, 221. Малакофът, .., подносен в Париж през Кримската война, пристигна в Сопот след 15 години. Ив. Вазов, ДЮ, 101. Това, което беше почти сляло в едно къщата с дюкяна и дюкяна с еснафа, .., понесе първия удар от тия елегантни обувки, .., додето чужди ръце, а негли и наши, го натруфят с малакофите, шапките, батистите и пр. на европейската фабрикация. Ст. Чилингиров, ХНН, 147. ● Обр. — Да стана още отсега роб на някой шарен малакоф? Ив. Вазов, Съч. VIII, 22.
2. Подплатата към полата на тази рокля. Там, провесена на малакофа си, съхнеше на слънце и меланхолически се полюляваше праната рокля. Ив. Вазов, Съч. VIII, 31.
3. Диал. Тънък обръч, който се поставя в полата на тази рокля (Т. Панчев, РБЯд).
4. Остар. Широка долна женска дреха от кръста надолу, обикн. украсена с шевица или тантела; фуста. Като говорим за женските долни дрехи, ний особено сме длъжни да кажем за малакофите и за корсетите — враговете на здравието и на красотата. Лет., 1876, 105.
— Рум. malakof от фр. собств. — Друга форма: малако̀в.