МАЛА̀КСВАМ, -аш, несв.; мала̀ксам, -аш, св., непрех. Остар. и диал. 1. Става ми зле, прилошава ми, обикн. от преумора; малаксавам. Човеко ми грабна вилата, па зе да ги [змейовете] пъди, а они още повече налетеха, па на, така, отгоре му, като гарвани на мърша! Он би, би, па малакса, та падна! М. Георгиев, Избр. разк., 167.
2. За части от тялото на човек или животно, птица — отмалявам. Нозе кат им [на петлите] уморят, / те с крила се бият; / .. Кат им малаксат и крила, / тогда удрят с гърди. Кр. Пишурка, К, 10.
— От гр. μαλάξω, μαλάσσεω.