МАЛАМА̀ШКА ж. Спец. Гладко рендосана дъсчица с дръжка, употребявана в зидарството за подравняване на прясна мазилка. Чрез вълнообразни движения с маламашка разтворът се притиска към стената отдолу нагоре и се приглажда грубо. В. Брънеков и др., СД, 184. Нахвърляната мазилка се изравнява грубо с мастар или маламашка. М. Томова, ТТЖ (превод), 138.