МАЛА̀МЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Златен. Само пръстите ѝ [на Елена], които лежаха на скута, бързо-бързо диплеха и раздипляха наметката. На безимения пръст на лявата ръка светеше оня маламен пръстен, който Събо искаше да ѝ върне в станяницата. Ст. Загорчинов, ДП, 283. Ой ладо, ладо, момиче младо. / Стегни, извади маламен пръстен. Нар. пес., СбВСтТ, 48. Над мен стоят три божи ангела: / адина е със сребърен чомбас, / .. / третия е със маламна глава. Нар. пес., СбНУ VI, 57. Израсло чудно дърво, / чудно дърво у рай божи, / свамо дебел позлатена, / стеблата му посребрени, / шумата му маламена. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 486-487.