МАЛАРЍЧЕН, -чна, чно, мн. -чни, прил.1. Който се отнася до малария или е свързан с малария; малариен. — Там сигурно е много жежко, има комари — и без да ще Шишманя инстинктивно потрепера. Първото лято като войник в Беломорието той прекара тежка и мъчителна маларична треска. В. Нешков, Н, 328. Маларичен пристъп.
2. Който предизвиква малария; малариен. Цели седмици вестниците в страната писаха за идването на професор Мартинов в България и за изследванията, които щеше да предприеме той върху маларичния комар във видинското крайбрежие. Д. Калфов, Избр. разк., 58. По-опасни са обаче облаците маларични комари и други насекоми, които превръщат живота на пътешествениците в истински ад. К, 1963, кн. 9, 43. Когато лежеше вече, горен от южното слънце и разтърсван от вляната в жилите му маларична отрова — .. в паметта му заставаше мил, гальовен спомен. Г. Райчев, Избр. съч. II, 42.
3. Който с вида си показва, издава признаци на заболяване от малария; малариен. По сенчестите места на тротоара дремеха нечисти хамали с жълти маларични лица. Д. Димов, Т, 332.
4. Прен. Който по вид, по цвят на лицето напомня, наподобява болен от малария. И ето, видях Векилов. Той беше, .., слаб, маларичен тип, с бледожълта, набръчкана кожа на лицето. К. Калчев, ДНГ, 56.
5. Като същ. Болен от малария. Почти всички бяха маларични, а туберкулозата беше сграбчила над сто души — повечето младежи и моми. Г. Караславов, Избр. съч. I, 185. На леглото / маларичен / се унесъл в тежък сън. В. Марковски, Избр. пр II, 54.
◊ Маларичен плазмодий. Малариен плазмодий. Те [маларичните комари] са вредни като преносители на маларията по човека, защото в тях преминава един етап от развитието си маларичният плазмодий. ВН, 1961, бр. 3066, 4.