МАЛАХЍТ м. Геол. Минерал от групата на карбонатите CuCO3(OH)2 с ярко зелен цвят, използван за изработване на украшения, облицовки на колони, вази и други изделия или като суровина за получаване на мед. Като следотърсачи древните рудари са търсили и откривали медта по окислените на повърхността сулфиди ярко оцветените в синьо и зелено малахит и азурит. Р. Димитров, РЗН, 33. Разтвореният в течащите природни води меден сулфат се просмуква в по-ниско лежащите слоеве на находищата и влиза във взаимодействие с първичните минерали, в резултат на което се получават нови медни съединения минералите халкозин, ковелин, малахит, азурит и други. Ц. Цветков, М, 31. Из главните .. врата, между две колони от малахит се влазяше по стълба от дялан камък в долния кат. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 35. На двора под столетника орех, върху зелената като малахит трева, постлаха едно китено халище, наредиха възглавници. А. Каралийчев, ПГ, 125.


Източник: Речник на българския език (онлайн)