МА̀ЛЕН, -а, -о, мн. -и и -лна, -лно, мн. -лни, прил. Диал. 1. Малък; мали, мал1. Дека найде тай хубава мома. / .., / хайде, Мильо, мене да я дадеш! / .. / — Фала тебе, будиншки аянин, / още йе малена, малена / майце галена. Нар. пес., СбНУ XLIII, 244-245. Кога бех пусто малено, / та си бех у них ратайче, / та си се болно поболех, / та си понуда потрасих, / понуда пресно ми млеко. Нар. пес., СбНУ XLVIII, 57. Сън сънува Будинска кралица, / ..: / над Будин се небе раздвоило, / ситни дзвезди по Будин паднали, / ясен месец у езеро паднал, / влахци са влашком побегнали / и по них две дзвезди малени. Нар. пес., СбНУ XLIII, 342. Я си найдах, .. / Бонкината мална стовна. Нар. пес., СбНУ ХLVII, 74.
2. За пръстен — който е предназначен за малкия пръст на ръката. Та улови [добър юнак] сури елен, / та му изби златни роги, / та ги носи при златаре / да му леят двойно, тройно, / двойно, тройно вити гривни, / вити гривни, мален пръстен. Нар. пес., СбВСтТ, 8. „Годежници са йо назе / и от Голема Слатина. Голема мена донела / двой вити гривни позлатени / и мален пръстен за ръка.“ Нар. пес., СбВСтТ, 472.