МАЛЀНДИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Умал. от мален (в 1 знач.); мъничък, маленки, малечки, малечък. Девойчице, драга любичице, / любил бих те, ала си малечко. / Малендо е зърно бисерово, / маленда е птица препярица! Нар. пес., Н. Геров, РБЯIII, 46.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.


Източник: Речник на българския език (онлайн)