МА̀ЛЕНКИ, -нка, -нко, мн. -нки, прил. Диал. Умал. от мален (в 1 знач.); мъничък, малечък, маленди, малечки. Кара Ильо, .., жънел с булката си Цона, с майка си Стана и с по-маленкия си брат Станко в Сухия дол. П. Япов, ГД, 26. Като наловят няколко мухи, те [лястовичките] тоз час, бързом назад, че в гнездата си, .. и хранят маленките си пиленца. Пч, 1871, кн. 3, 36. Чаршиане му думаа: / „Детенце мило, маленко, / не язди коня напреко.“ СбНУ ХLIV, 74.