МА̀ЛЕЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Диал. Мъничък; маленди, маленки, малечки. — Върнахме се ние в село, ама аз не стоях ни една неделя. Взех секирата, взехме си детето — малечко беше още първото ни дете, на два месеца, и ха тука, в града. Д. Талев, ПК, 159. Яно ле, душо ле! / Стани, мене отори / от малечката вратичка / сос десната ръчичка / и яз при тебе да дойда. Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ, 123. Имало едно дете и майкя му. Они живеяле едно малечко село. Нар. прик., СбНУ ХL, 433. Имат майка, имат майка / едно чупе малечко / от дванадесет години. Нар. пес., СбНУКШ, 120.
— Други форми: малѐчък, малѐчок.