МА̀ЛИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Малък; мален, мал. Мита, зърнала из мала градинка баща си, притули под престилка китка и се залута по лехата. П. Тодоров, И I, 13. — Вашите врагове са болярите, мали и велики. Ив. Вазов, Съч. ХII, 145. — Йовко ле, черни ратаю, / да беше Пейка любила / таквиз свинари кат тебе, .. / С момци бих плет градила, / теб бих, Йовко, турила / на мали врата долен праг. Ив. Вазов, Съч. ХII, 179-180. С мали братя, с мила челяд — / с тях ми щастие цъфти. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 160. Че зела [свекървата] менци на рамо / и пъстри стомни на ръце, / че си за вода отиде / на мали студен кладенец. Нар. пес., СбВСт, 3.
◊ Мали Сечко. Диал. Име на месец февруари; Малък Сечко, малкин, малкошан.