МАЛЍНА1 ж. 1. Горски или градински храст с многогодишно подземно и двегодишно надземно стъбло с червени, дребни сочни и силно ароматни плодове. Rubus idaeus. По откритите каменливи склонове на нашите планини, покрай пътищата и сечищата, по поляните, по опожарените места и т. н. расте .. храст със сочни и вкусни плодове — малината. Ив. Димитров, ОП, 37-38. Костакев все искаше да зърне малката къщичка с мраморния парапет, с овошките и малините в двора. Х. Русев, ПЗ, 33. Той пътува цяла нощ, прехвърли Чепеларската нахия и още в ранни зори стигна на Машаргидик: планината го посрещна ликуваща и радостна, потънала в ягоди и малини, в ранни пролетни цветя, макар че наближаваше Илинден. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 193. Цъфналите малини заливаха с миризмата си чардака. Й. Йовков, (превод) 3, бр. 5435, ХIХ.
2. Обикн. мн. Плодът на този храст. По цели часове се скитам из лабиринта на букака, мечтая, бера малини, седа на речните канари. Ив. Вазов, Съч. ХV, 73. Какво ли не бе сложено в тая чанта! Най-първо — ръжени хлебчета, сладкиши, бурканчета със сладко от малини и трендафил. Д. Калфов, Избр. разк., 280. Взех дървената купа и пих. Не беше обикновено вино, .. От малини беше. А. Дончев, ВР, 161-162.
3. Бот. Подрод от род къпина, сем. розоцветни, разпространен в Азия, Америка и Европа. Idaeobatus.
МАЛЍНА2 ж. Диал. Роднинско название на по-малка неомъжена сестра на съпруг по отношение на жена му. Денка на зълви тихом думаше: / — „Тизе калино, тизе малино, / вази ще карат до Бело море [татарите], / мене ще карат до Черно море.“ Нар. пес., СбВСтТ, 765. Пак и Тодорка, леле, викнала: / — Мъри калино, леле, малино, / до днес да ми си, леле, зълвица, / пък от днес сестра, леле, рождена! Нар. пес., СбНУ ХХIХ, 130-131.