МАЛИНА̀К, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Събир. Гъсто израсли или засадени на едно място малинови храсти; малинаж. Още два часа вървя в планината, .. Крачеше ту по мека, ту по камениста пътека, катереше се по гол склон с лишеи и измит камънак или хлътваше в гора от гъст малинак и брадати смърчове. Б. Несторов, АР, 93. Смееха се тогава тия зелени и златни очи, .. И аз припках подир тях — по ливадите и между вековните смърчове, и между малинака в усоите. П. Спасов, ГЛЗЗ, 69. Отрядите се спотайваха някъде в околността — сред малинаците, край ручеите, в папратта. Цв. Ангелов, ЧД, 206.
2. Място, където растат или са засадени малинови храсти; малинаж. А как би полетял надолу той — през хвойните, край малинаците, по мечите пътеки, за да настигне първия батальон. Цв. Ангелов, ЧД, 113.