МАЛЍНКА1 ж. Умал.-гальов. от малина1. Две момченца излязоха напред и поднесоха на Лазаринка две малки, но пълни кошнички: едната с малинки, а другата с боровинки. Цв. Ангелов, ЧД, 168. Брали гъбки и малинки / пет щурчета, три калинки. В. Паспалеева, МСС, 12. Че що ми е, божне ле, най-хубаво, / под гора, .., под зелена, / .., / под калинка, .., над малинка, / под кичеста, .., лилячина. Нар. пес., СбВСтТ, 22. Елевор си коня коит, / невеста му узда държит, / узда държит, свекя светит / под калинки, под малинки, / под цървени трендафили. Нар. пес., СбБрМ, 501.
МАЛЍНКА2 ж. Диал. Умал.-гальов. от малина2. Отзади върви най-стар татарин, / два коня води, три робе носи, / една калинка, друга малинка, / а трета им е мила снашица. Нар. пес., СбВСтТ, 767. Пофали се малка мома, / де драгинке, де малинке, / .. / „Я съм мома над момите, / че си имам девет ризи“. Нар. пес., СбВСтТ, 20.
МАЛЍНКА3 ж. Само в съчет. Калинка-малинка. Обикн. в детските приказки гальовно название на насекомото калинка. Една калинка пълзи по ръба на кофата. Аз я вземам на пръста си, издигам я високо и я питам да ми каже накъде ще се оженя .. „Калинке-малинке, покажи ми накъде ще се оженя!“ К. Калчев, ПИЖ, 59.