МАЛЍНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до малина1 или е присъщ на малина1; малинен. Владайската река, умножила водите си от нощния проливен дъжд, с шум и грохот навлизаше в равното поле, готова да потопи избуялите зеленчукови градини, малиновите храсти, вишновите горички. А. Каралийчев, НЧ, 17. Внезапно сред посърналите, но още неопадали листа на малиновия гъсталак ѝ се мярна едно гнездо. П. Бобев, ГЕ, 166. От всички страни се носел мирис на зрели плодове, въздухът бил напоен с малинов дъх. Д. Немиров, Др., 52. Малинов разсад. Малинов цвят. Малинова градина. Малинови листа. Малинови насаждения. Малиново стъбло.

2. Който има цвят като малина1 (във 2 знач.); малинен. Гърбом към вратата, на масичката, работеше Елена, облечена в малиновата си рокля, която стигаше току над коленете ѝ. Й. Гешев, ВТ, 35. Тя се бореше сякаш за въздух, лицето ѝ стана малиново от прилив на кръв под чистата нежна кожа. Тя се бореше сама със себе си. Д. Талев, ГЧ, 432. От свян поруменяла Лиля става / със втикнатия във косата стрък. / И през малиновите нежни устни / как странно строгите слова звучат! Бл. Димитрова, Л, 36.

3. Който е приготвен от малини (във 2 знач.); малинен. При тия дарове бяха притурени и едно стъкло със златен пясък от златоносната река Огоста, едно стъкло с блестяще като рубин малиново вино. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 180. Донесоха ми малинов сироп. К. Калчев, ДНГ, 63. Малинов сок. Малиново сладко.

4. Като същ. малиново ср. Червен цвят като цвета на малина1 (във 2 знач.). Хелена Рубинщайн предлага червило за устни в разни нюанси: английско розово, бледочерешово, .., искрящо малиново. Ст. Даскалов, ЕС, 132. В бактериите каротиноидите са слабо застъпени те багрят в червено или малиново пурпурните серобактерии. Ст. Драганов, ФБР, 43. Тя е руса и малиновото най-добре ѝ отива.


Източник: Речник на българския език (онлайн)