МАЛИНО̀ВКА ж. Само ед. Ликьор от малини. Йордо поглежда съчувствено копчето, изважда един сух хляб, шише малиновка и почваме вечерята. Хр. Смирненски, Съч. I, 71. // Ед. и мн. Количеството от това питие, което се съдържа в една чаша. Изпихме по две малиновки.


Източник: Речник на българския език (онлайн)