МАЛИНХЀРА ж. Остар. и диал. Манлихера. Той [Димко] се изкачи горе и скоро след това се чуха два изстрела един след друг — дрезгави и тежки, от дългата му малинхера, само той и войводата имаха малинхери, та се познаваха изстрелите им. Д. Талев, И, 114. Ненаоди ли са, Кольо, / низ Македония; / не наноси ли са, Кольо, / пушка малинхера. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 24.