МАЛОБРО̀ЕН, -о̀йна, -о̀йно, мн. -о̀йни, прил. Който е малък на брой, има малък брой или се състои от малко на брой единици; малочислен. Противоп. многоброен. Групата на Шишко е малобройна и остава на собствените си сили. Д. Димов, Т, 424. По пътищата, които минавали през Памир, идвали много малобройни племена, които заселвали отделните долини на страната. Ст. Петров, П, 108. Горе, зад зъбчатите стени, в оцелелите от времето болярски къщи, живееше малобройна стража. Д. Рачев, СС, 200. Малобройните защитници на позицията при Мустафа Ачи почувстваха, че настъпват тежки часове .. защото просто липсваха физическите средства да се унищожи и спре тая грамадна маса. Й. Йовков, Разк. II, 213. Малоброен екипаж. Малобройни публикации.


Източник: Речник на българския език (онлайн)