МАЛОБРО̀ЙНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от малоброен. Противоп. многобройност. Прабългарите поради своята малобройност бързо били погълнати от славянската общност, а тяхната култура се сляла с културата на славяните. ТВ I, 164. Развитието на марксистката книга в България се опира главно върху преводите. Бие на очи малобройността на оригиналните теоретически трудове на български марксисти. Г. Бакалов, Избр. пр, 50.