МАЛОВА̀ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Който е без съществено, голямо значение; незначителен, несъществен. Събитията понякога идват едно след друго, .. Но понякога те се застигат, вплитат се едно в друго, .. Тогава човек мъчно може да ги разбере, .., да отдели важните от маловажните. Ст. Марков, ДБ, 426. Откакто се залежа, любопитството му сякаш се притъпи и всички случки в палата, които идваха до слуха му, изглеждаха и далечни, и маловажни. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 33. // Който е второстепенен, с по-малко значение от други. Можеше да работи само лека, маловажна работа: на някоя мелница се приставяше да храни свинете, да чисти обора на някой хан, или пък пасеше един-два добитъка. Й. Йовков, ЖС, 8.


Източник: Речник на българския език (онлайн)