МАЛОВЀР м. 1. Остар. Книж. В християнството — неверник. Но като виде силен вятр, уплаши се: и понеже начна да потънува, извика и рече: Господи, спаси ме. И абие Исус простре ръката си и фана го, и рече му: маловере, защо се усомни. Н. Рилски, НЗ (превод), 30-31.

2. Книж. Маловерец.


Източник: Речник на българския език (онлайн)