МАЛОВЀРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Остар. Книж. 1. За човек — който не вярва достатъчно в нещо, не е убеден в осъществяването на нещо. Каблешков толкова пъти беше говорил за някаква тайнствена армия, готова да прилети в уречения час, щото и най-маловерните хванали да вярват. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 209. По-маловерните, .., шепняха си, че не трябвало да ся уверява някой лесно на думите едного странника и непознат человек. Р. Блъсков, ТПД (превод), 69.
2. Като същ. Маловер, маловерец. Петър като поиска дозволение да ходи и той над водите, даде му са, и той тръгна по тях. И от страх понеже почена да потъва, Исус го улови за ръката и го укори като маловерен. Н. Михайловски, ССИ (превод), 130. И се събуди / учителят [Христос] от сън .. / Поглежда повилнялото море / и после учениците със странна / усмивка на устата: / „Маловерни! / Едвам очи смъртта на вази спря — / и вий унивате“. К. Христов, ПХ (превод), 63.