МАЛОВРЀМЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. Книж. Краткотраен. Сички други науки человек учи в това време през маловременния си живот, когато начене да разсъждава с ума си: само риториката поченва да учи най-рано. Ф. Велев, КР (превод), I. Доколкото що съм можел да го позная в маловременното ми с него познанство, мога да кажа, че той беше тих, кротък и мълчалив. К. Шапкарев, МЖБМ, 15. Този капитанин отплува, .., и после маловременно плувание към западна страна изгуби всяка надежда за благополучното извършвание на това смело предприятие. П. Кисимов, ΟΑ I (превод), 11.