МАЛОГРАМО̀ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който е със слаба, ниска грамотност; слабограмотен. Хаджи Енчо беше епитроп училищен. Прост, малограмотен, но твърде усърден. Ив. Вазов, Съч. VII, 134. В Трявна и Търново [Π. Р. Славейков] учи при малограмотни килийни учители. Лит. Х кл, 1965, 102. Тази разбърканост в язика иде на ръка на всичките малограмотни писачи у нас. Пряп., 1903, бр. 24, 4.
2. Който е с малко, недостатъчно образование. Малограмотен и простоват, .., през последните години Славян Дойков бе забогатял твърде много. Д. Ангелов, ЖС, 24. Снежинките започнаха да се отделят от клоните на боровете и затрептяха на място във въздуха като мушици! — Как така! — втрещи се Мишо. — Тъй! Ти като малограмотен не знаеш физиката. Е, 1981, бр. 4, 3.