МАЛОДУ̀ШЕСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Остар. Книж. Проявявам малодушие. — Нека спокойствуват щастливите, за които всяка една промяна е едно заплашване на благополучието им; нека мъдрите и разсъдителните да благоразумствуват, .., подлите да малодушествуват. Ив. Вазов, НП, 41. Едвам сушата ся изгуби от очите им и тоз час съплавателите му захванаха да малодушествуват. П. Кисимов, ОА I (превод), 22. Не малодушествувай, когато гледаш, че обстоятелствата на честта ти клонят към по-лошето, без да си ти същий причината. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 131.