МАЛОЗЪ̀БИ мн., ед. (рядко) малозъ̀б, м. Зоол. Разред бозайници, при които зъбите или изобщо липсват, или са непълни по брой и дегенерирали; непълнозъби. Xenarthra, Eolentata. Ленивците са едни от най-низшите бозайници от така наречените малозъби. ВН, 1961, бр. 2997, 4. Малозъбите са три семейства ленивци, броненосци и мравояди. Δ Основна храна на малозъбите са насекомите и растенията.


Източник: Речник на българския език (онлайн)