МАЛОКРЪ̀ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Който страда от малокръвие; анемичен. Тоя грубиян, тоя недодялан простак беше я карал да му ражда деца! — Искам да кажа: не е трябвало да бързате, щом не сте били здрава. Вие навярно сте твърде малокръвна. Л. Дилов, ПБД, 154. // Който е блед вследствие на малокръвие. Гергин и останалите двама пътници — една хубавичка малокръвна девойка в тънко палто и млад черноок мъж с мека шапка на главата — се разсмяха. Ем. Манов, ДСР, 453. Малокръвно лице.