МАЛОКРЪ̀ВНО нареч. Рядко. В съчет. с качествено прил. За изразяване, че цветът, назован от прилагателното, е както при страдащ от малокръвие, анемия. Изопнатата по скулите кожа лъщеше, устните бяха малокръвно синкави, а под забрадката се подаваха снопчета от посивялата като сура вълна коса. О. Василев, ЖБ, 43-44. Малокръвно блед.