МАЛОКУЛТУ̀РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Книж. Който е изостанал в културното си развитие, който не е достатъчно културен; слабокултурен. Противоп. висококултурен. То [богатството] е най-опасният враг на малокултурните народи — убива родолюбието, насърчава леността. К. Петканов, В, 40. Рисунките в Магурата са един ценен паметник за живота на праисторическия човек по нашите земи. За жалост пакостната ръка на малокултурния посетител е оставила следи и тук. НТМ, 1961, кн. 10, 28. Малокултурна страна.