МАЛОЛЀТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който се намира в детска възраст до 14 год. Приемникът на Ивана Асеня, Каломан I, .., е малолетно десетгодишно момче, което, след четиригодишно царуване, умира, отровено, казват. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 13. Неговият суров юмрук на господар се стовари върху крехките плещи на малолетната му дъщеря. Н. Каралиева, Н, 83. Много и различни са пътищата, които от чистите деца правят малолетни престъпници. ВН, 1958, бр. 2014, 2. // Разш. Който е на възраст под 18 год.; непълнолетен. Служба трудно се намираше. Бях малолетен — едва шестнайсетгодишен, пък и нямахме близки с управниците, които можеха да ме настанят. Кр. Григоров, ОНУ, 117. „Малката“ има късмет. Като малолетна смъртната присъда бива заменена с доживотен затвор. М. Гръбчева, ВИН, 255. Русин се усмихна снизходително, защото баща му все още го смяташе за малолетен и го гълчеше като ученик, който не си учи уроците. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 157.
2. Като същ. Дете до 14-годишна възраст или младеж под 18-годишна възраст. Това място Иван Белин искаше да запази за себе си и за да отстрани оттам малолетните и да ги наплаши, разказваше им, .., че там, .., нощно време по месечина излизал от водата един бял бивол. Й. Йовков, ΒΑΧ, 156-157. — Пропуснах да кажа, че за малолетни законът предвижда смекчаващи вината обстоятелства. К. Калчев, ПИЖ, 78. Трудововъзпитателни училища за малолетни и непълнолетни.