МА̀ЛОСТ1, -тта̀, мн. няма, ж. Остар. Книж. 1. Качество или състояние на малък. Със своята малост и голям шум, то [шумливото водопадче] наумява здраво и разгалено дете, което надува свирката, що му е дадена армаган. Ив. Вазов, Съч. ХV, 45. В течението на много хиляди години в ума на человека не са появило ни най-малко подозрение за съществованието на други планети, които, .., оставали невидими поради голямото им разстояние или поради тяхната малост. Д. Витанов, НС (превод), 114. Тези инструменти .. са .. микроскопи .., които служат, за да ся уголеми изображението на тези предмети, които според малостта си, не могат да ся видят с просто око. Ив. Гюзелев, РФ, 289.
2. Грам. Категорията умалителност. Град, чловек, нога, глава, стол. Изменете окончанията пак на тия съществителни имена така, каквото имято да показова малост или галеност на предмета. Д. Манчев, БЕ I, 82. Някои от еднократните глаголи означават още малост на действието, напр. хапнах, пинах, дремнах. С. Радулов, НГ, 67.
МА̀ЛОСТ2, -тта̀, мн. няма, ж. Остар. Книж. Прималяване, слабост. Майката от малост хвърга се във водата, .. След малко изваждат и децата. Лил., 1884, кн. 7, 26.