МАЛОУ̀МНИК, мн. -ци, м. Разг. Малоумен човек или дете; олигофрен. — Каква друга снаха може да пожелае майката на един малоумник освен една такава... пропаднала... уличница?... Б. Болгар, Б, 76.
Прен. Руг. За изразяване на презрително, оскърбително отношение към някого, за когото се смята, че не разсъждава или не постъпва нормално, логично.