МАЛОУ̀ЧЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Малограмотен, малообразован. Този млад свещеник, .., малоучен, но с ум лукав и остър, хипнотизуваше населението в тая околия и го държеше в ръката си. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 115. И най-прост и малоучен чловек трябува да ся остри, .., па да ся приуча на свесен и трудолюбив живот. Й. Груев, СП (превод), 254.