МАЛОЦЀНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Книж. 1. Който няма голямо значение, стойност, качества. Противоп. многоценен. В областта на културата по способности няма малки и големи народи. Няма пълноценни и малоценни народи. РД, 1950, бр. 134, 1. Най-големите капацитети смятали, че букът има долнокачествена дървесина .. Но настъпи ерата на шперплата, .. и изведнаж се оказа че буковата дървесина съвсем не е толкова малоценна. Н. Тихолов, ДКД, 66-67. Кандидатите са много. Но тях грижливата майка е изучила и преценила основно и с безпрекословното си категорично мнение за всеки един ги представя на дъщеря си като неподходящи, малоценни или нежелани. М. Кремен, РЯ, 319.
2. Остар. Който има малка парична стойност, цена; евтин. Противоп. скъп. Прося извинение, че на последното си писмо съм залепил по-малоценна тембра, та ви съм глобил. Ив. Вазов, ПЕМ, 30. Никога не ядеше доволно до ситост и много пъти избираше ястия вредителни за здравето само зачтото бяха по-малоценни. С. Радулов, НД (превод), 45.