МАЛОЦЀННОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от малоценен. Виктор тръгва редом с момичето, гнети го едно чувство на внезапна малоценност: пожелаят ли, жените могат да бъдат и по-строги, и по-благоразумни и главното — по-сериозни от мъжете! Др. Асенов, ТКНП, 129. Чувството за малоценност го напусна и той отново се почувствува жив, необходим за живота човек. А. Гуляшки, Л, 509-510. Смъртта на Византия ще освободи Запада от онзи комплекс за малоценност, който той е пренесъл през Средновековието, потискан не само духовно, но и материално от Изтока. В. Мутафчиева, ИКМ, 63. Малоценност на литературно произведение.