МАЛОЧЍСЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се състои от малко на брой хора или неща; малоброен. Противоп. многочислен, многоброен. Живееше в постоянен страх, че ако от север нападнат венгри или печенеги, малочислените царски войски не биха могли да опазят крепостта. М. Смилова, ДСВ, 200. Малочислени конни отряди разучаваха пътя му, пръснати в широко ветрило. Й. Вълчев, СКН, 157. Митьо избра един по-светъл ъгъл в стаята и там върху обущарската си масичка подреди малочисления си обущарски инвентар. П. Здравков, НД, 123.
2. Остар. Книж. Който се среща или съществува в неголямо количество; малоброен. Противоп. многоброен. Далеч сме от желанието да повдигаме полемика в малочислените наши вестници в Румъния. НБ, 1876, бр. 39, 153. Те [народните песни] са и един от малочислените онези паметници, според които може да се определи точно мястото, което занимава българският народ в историята на човешкото развитие. Ч, 1875, бр. 13, 615. Законите, които биле твърде малочислени .. са касале [касали] само оние вопроси, които имале чисто политическо свойство. Знан., 1875, кн. 15, 235.