МАЛЦ, ма̀лцът, ма̀лца, мн. няма, м. Спец. Покълнали изсушени и едросмлени зърна на житни култури, главно ечемичени, които се използват за приготвяне на бира, боза и др.; слад. Чрез ферментация на водния извлек от специално преработен ечемик (малц) след прибавяне на бирена мая и хмел се получава бира. Δ Бозата се приготвя от малц или просо.
— Нем. Malz.